През 1839 година Чарлз Гудиър случайно открива вулканизацията. Той пуска сяра и каучук в горещ тиган и получава гума, която издържа на ниски и високи температури и не пропуска вода. Преди почти 2 века г-н Гудиър едва ли е вярвал, че откритието му ще започне да се използва толкова масово. Още по-малко е предполагал, че рециклирането на гумите ще се превърне в основен екологичен проблем на човечеството.
Факт е, че в днешно време навсякъде по света съществуват сметища от големи купчини използвани гуми. Най-голямото такова сметище се намира в Кувейт, а второто по-големина - в щата Колорадo, САЩ, което не спира да се увеличава. Когато планините от гуми станат прекалено големи, а мястото започне да намалява, тук е моментът, в който човешката ръка се намесва. През пoследните 40 години са документирани 28 умишлени пожара на гуми, но в действителност е имало много повече. Последствията от пожарите са неблагоприятни както за околната среда, така и за човешкото здраве. Умишлени са, защото гумите не могат да се самозапалят. Доказано е, че за да пламне една гума тя трябва да бъде нагрявана продължително до 400 градуса по Целзий.
Но каква е причината за образуването на планини от гуми? Производителите и вносителите на нови гуми, които се пускат на пазара, заплащат продуктова такса или още известна като ,,екотакса“, чието предназначение е да бъде използвана за рециклирането на гумите. Много фирми, отговарящи за събирането на екотаксата, струпват гумите без да ги рециклират и не използват парите по предназначение. Още една причина за това екологично престъпление е че вече измислените начини за рециклиране на използвани гуми са остарели и неефективни. Нека видим защо:
Най-известният начин за намаляването на излезлите от употреба гуми (ИУГ) е те да се използват като източник на гориво за генериране на енергия в циментовите заводи. Около 40% или 1 370 000 тона ИУГ в Европейския съюз се изгарят с тази цел. При този процес се отделят почти толкова вредни емисии и въглероден диоксид, колкото и при изгарянето на въглища. Тази дейност не допринася за кръговата икономика и за устойчивостта на околната среда.
Друг начин да се намали количеството на ИУГ е те да се гранулират. Гранулирането е механично смилане, чрез което се премахва метала и текстила от гумите. Като краен продукт се получават гранули, които могат да се вложат в пътната настилка. Целта на гранулите е да направят асфалта по-гъвкав, но при смесването на прекалено големи количества гранули от ИУГ с асфалта, те разпадат настилката. По този начин не могат да се използват ИУГ в големи количества. В същото време този процес е трудоемък и изисква голямо количество електроенергия.
Освен в асфалта гранулите биват употребявани и като пълнеж за настилки на спортни игрища и детски площадки. По този начин игрищата стават по-издръжливи и по-устойчиви на атмосферни влияния. Заедно с това обаче гранулите могат да съдържат вредни химикали, както и полициклични ароматни въглеводороди, които са класифицирани от Европейската агенция по химикали (ЕСНА) като канцерогенни. Гранулите допринасят и за замърсяването с микрочасттици от каучук, тъй като могат да се разпространят в околната среда от настилката, чрез дъждовната вода или чрез обувките и дрехите на играчите или децата.
От тук можем да направим заключение, че тези методи за рециклиране не допринасят генерално за решаването на екологичните проблеми, причинени от използваните гуми. Нужен е нов подход, който драстично да намали количеството на използваните гуми и да бъде с нулев въглероден отпечатък.
С развитието на технологиите през последните години като иновативен метод за третиране на ИУГ се използва пиролизата. Това е термохимичен процес, при който в отсъствието на кислород и под въздействието на висока температура дадени суровини се превръщат в ниско молекулни съединения. Пиролизата на ИУГ за момента е единствената реална технология за екологично чисто рециклиране, благодарение на която се възстановява технически въглерод и се произвежда пиролзно масло. Техническия въглерод, вложен първоначално в гумите, се възстановява и се влага отново в направата на нови гуми. Използването на 1 тон възстановен карбон спестява над 3 тона въглероден диоксид. Пиролизното масло е заместител на суровия петрол в рафинериите. То се използва за направата на устойчиви химикали, както и за съвременни биогорива. Това допринася за кръговата икономика.
Много фирми по целия свят се опитват да разработят тази технология. Една от водещите компании, разработили пиролизна технология за преработване на ИУГ, е българската фирма ,,МОДУЛ“. От 2008 година насам тя е първата компания в Европа, оперирала комерсиален завод с продължителен процес на пиролиза. В момента компанията разработва и изгражда такива заводи в цяла Европа.
Автор: Силвия Трифонова